РАЗДЯЛА

Буйни огньове, огньове разпалени,
горят над села и градове изоставени.
Буйни реки над руслата преливат,
в океана водите си вливат.

По мътно течение мъртви се носят
листата на печален листопад.
Раждат се щастливо напролет,
а наесен изсъхват и мрат.

***

Замина.
Вече те няма.
Викът ми безплътен изгаря
над кладата-вечна жарава.
В безкрайните пурпурни нощи
чувствам те, бълнувам те все още.

Душата ми-тлен не угасна.
Превърна се в огнена плазма.
Като витаеща мантия плава,
превзема и след туй разтопява...