Като птици отлетяха мечтите,
оплакани след нашата разлъка.
Кървят гнездата под очите
в агония на скрита мъка.
Само вечер омара тропическа
на сън леглото мокри.
Ближе влагата и платоническа
тялото ми с устни топли.
Докосват ме фини и гладки
в оазис сладострастна нега,
твоите ръце изящни,-
ръцете ти-паунови пера.
Милват ме тънко и нежно,
а прозрачния воал на тишината
тръпне в балдахина на блаженство
сред благоуханието там на цветята.
Настръхват зверове, немеят твари,
възбудени от дивната съблазън.
Дърветата корони скланят
пред прага на върховния оргазъм.
Връща нощта това,
което времето отне ми -
моята жадувана мечта,
която всъщност е при мене.
И не искам да дочакам утрото,
осъмвайки пак в самота
в гнездото ми нямо и пусто
без ръцете ти - паунови пера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар