ДЪЖД НАД ГРАДА

Прах и жега града задушават.
Диша той, в спазмите си тежки.
Мръсотия и смрад го изтезават,
причинени от ръцете човешки.

Никой негов приютник не вижда
болките мъчни, с които живее.
Себе си гледа всеки и завижда
на другия, когато оцелее.

Неговите улици-вени разкървени.
Кипи в тях престъпно движение.
Носи със себе си вируси вредни
на алчност, завист, изкушение.

Пеят птичките в клоните скрити,
прехвърчат над пустите пейки,
а нейде вътре растат неоткрити
зли тумори и пускат разсейки.

В градините утъпкана тревата
бавно се опитва да възкръсне,
ала изправи ли се тя над земята,
злочестината пак ще я стъпче.

Сградите стари едва се крепят
проядени от гнойни каверни,
откъдето ясно се чува плачът
и викът на жертви отредени.

Отмалял е градът, отмалял е.
Тегне над него прокоба.
Превзет е отдавна, превзет е,
от пипалата на коварна злокоба.

***

Не умирай, мой град! - не умирай!
Не гледай с очите си жално!
Дишай, моля те! - не спирай!
Устискай! - издръж още малко!

Кажи ми, с какво си заслужил
таз участ зла и горчива?
Сърце ми страдално се къса.
Душа ми от мъка прелива.

В теб съм, градецо, израсъл.
Под сянка ти мен подслонила.
Защо ме е господ наказал,
да гледам как бавно загиваш?

Стискам ръце и се моля
за теб пред иконата свята,
безсилен друго до сторя:
"Господи, чуй ми молбата!"

***

Пладне е сега. Облак дъждовен
тъмна сянка разстила ядовито.
Стоварва връз света греховен
дъжд пороен от небето сърдито.

Гръм известява нова надежда.
Просветва над съвест и разум.
И града с удивление проглежда
в предсмъртната болка и спазъм.

Къпи се той.Черпи нови сили.
Приижда ли, приижда буйната вода.
Отмива всичките нечистотии,
от зловонието няма и следа.

Бягат гадини, паразити и твари.
Бързат те нейде да се скрият,
мълния да не би да ги удари,
пошлостта си преди да развият.

Светещи буркани тутакси плъпват
придружени от вой на сирена.
Мижитурките под кожата тръпнат
от възродената имунна система.

"Елате, елате сега да ви видя!"-
с крясък избухва събудения гнет.
Изригва срещу цялата помия.
Със струята си въдворява ред.

Звънят цветя, дървета и треви
с пенливия глас на капчука.
И тяхната песен гръмко ечи!-
победен марш на молбата ми чута!

Когато всичко отмине отново,
изпод черупките зло ще излезе,
но върху му метежно и преломно,
небето по-силен порой ще излее.

И града с победа ще ликува
тъй, както днес я приветства.
И отново ще се радва и любува
на стихийните дъждовни вълшебства.