Танцуваш в слънчогледовите ниви
на мойте сънища наивни.
С гъвкава обайваща снага,
докосваш щръкналите им стъбла.
А от питите им пламнали в екстаз,
пада семето на мойто "аз".
Ситен дъжд платинени зърна,
мокрят тръпнещи във танц бедра.
Но будя се... Навън е вече ден,
а теб те няма тук при мен?!
Само по чаршафа мазната следа
от слънчогледовият дъжд през нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар