Когато нечие сърце е замък
и трудно се катери крепостта,
пътят до върха ще бъде кратък,
щом дава ти крила страстта!
И аз летя към твойте кули...
Косите ти са сякаш знамена?! -
Атомният ми размах дочули,
развяват се и търсят небеса...
Там ние с тебе ще се слеем,
под слънчевия изгрев в утринта.
Ще изгорим, и после ще затлеем,
като две звезди във вечността...
Няма коментари:
Публикуване на коментар