Ти дойде! - светлина неочаквана.
Магическо сияние над мен.
Проблясък над душата ми сподавена.
Ефирен лъч над мойта тлен.
Но трая само миг прекрасен.
Отиде си тъй, както бе дошла -
тиха и внезапна, с произход неясен,
губейки се в хоризонта без следа.
Може би така си решила,
идвайки от свят ефимерен -
да носиш надежда фалшива,
за вяра в по-добро време?
Или вината лично моя,
че не можех да те впечатля,
изигра решаващата роля,
да не успея да се насладя
на булото мъждукащо светило,
обгръщащо ме озарен,
от неговите цветове игриви
захласно-впечатлен?
Все едно - няма те вече.
А аз търся друга една,
близка или далечна,
със същото име - "светлина"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар