ПРИКАЗКА

Вятър полъхва от тебе изпратен,
милва той с твоите ръце-
в този миг тъй обаятелен,
мечтае пак моето сърце.

Далечна си ти, но те чувствам-
шепот в увяхнали клони,
и сладостта на чувствата вкусвам,
през незримите ти електрони.

Гълъбът кацнал на моя прозорец,
маха с крила и ми гука-
от дома ти долетял вестоносец,
носещ надежда за слука.

И душата ми-ручей пресъхнал,
отново извира, клокочи...
Там с водоскока отдъхнал,
възкръсвам в буйно поточе.

В него лебед доплува,
че лебед си ти тъй прекрасен...
И любовта пак тържествува,
в този приказен свят необятен...