Посвещавам го на Звездомил Димитров Златев(Зизо)
Няма го вече мили приятелю,
безгрижния ни полет над житата.
Подрязаха скъпи мечтателю,
годините на двама ни крилата.
Нашата песен дето я пяхме -
не съм я забравил! - Още я пея.
Но така и с теб не успяхме,
да оправдаем думите в нея.
На изток, далеч от семейство,
вкусвам от всичко най-вредно.
На запад, изригващ в бохемство,
загуби ти всичко най-ценно.
И от грешките нас покрусили,
не извличаме сякаш поука?
Своенравни винаги и доверчиви,
заблудени търсим сполука.
Ще дойде момента, когато
ще споделим в очи неуспеха.
И хляба ще е пак нашто злато,
а ракията - старата утеха.
Сплотени отново ще усетим
силата на крепката ни дружба,
от която винаги печелим,
разчитайки един на друг при нужда.
Ще осъзнаем примирени тогаз,
че несгодите не са ни променили!
Че душите ни са още в нас!
Че сърцата ни са още живи!
Че не си останал сам-самичък
в света държащ ни във плен,
а че имаш приятел едничък,
какъвто и ти си остана на мен..
Няма коментари:
Публикуване на коментар