ПЪТНИК

Пътник самотен се движи в нощта.

Пресича сенки на електрически стълбове.
Чувства несподелени бушуват в мисълта.
Джобове празни, неизплатени дългове.

Крачка след крачка, пресечка след пресечка,
червей изяжда неговата плът.
Да продължи напред - дали ще бъде грешка?
Или ако се върне - кошмарите дали ще спрат?

Като призраци в мрака момиче и момче
се целуват вкопчени на отсрещния ъгъл.
Разпозна силуета на нейното лице
и отвори вратата към погубващия пъкъл.

Закъсня нещастнико! Защо не и каза?
Тя те чакаше, но ти се скри!
Помисли си за миг и съдбата го наказа -
влюбената двойка се качи в такси.

Пурпурен блясък тъмнината пронизва.
Светофара отдавна свети червено.
Чуждото щастие в друг закон се вписва
и е нещастие за друг - несъмнено!

Тръгва отново. Навежда смирено глава,
утеха да дири, но в обратна посока.
Надвиснаха в душата му студ и мъгла
и няма лек за скръбта му дълбока.

От гарата в далечината чу се сигнал.
Нямаше време! - да побърза бе знак.
Защо ли да го прави, като беше разбрал,
че бе изпуснал и последния нощен влак.