Миг

Миг непредвкусван... Поглед издаен... Допир до мокра копнежност... Сякаш от ръка на магьосник изваян- твоят чар-море от безмерност. Сякаш разпръскват струйки горещи в душата ми буйни фонтани, бликнали с нови мечти и надежди, никога преди неизживяни. Миг запленяващ... Прилив на чувства... Устните, времето спрели, творят по телата изящни изкуства в цветове на топли акварели. Нежна е, нежна нощта разсъблечена под ритъма на валс и танго, дошла като фея ефирно облечена с воал от искрящо сребро. Миг сладострастен... Шепот... Стенание... А нейде в далечния космос, обгърнат от звездно дихание, разцъфва заветния Лотос. Като волни светулки мъждукат до него две малки звезди - ту гаснат над мен, ту блещукат твойте искрящи очи. Ти ли си това вдъхновение- реалност, легенда и притча, което в миг на изкушение, кара човек да заобичва?