ГРЯХ

Шипове остри пронизват земята.
Надвисва над нея оловно небе.
Зейнали бездни изсмукват водата.
Бавно пресъхва тъжното море.

Гръм разцепва облаците тежки.
Дъжд се сипе от никел и прах.
Това е света на фаталните грешки!
Това е страната на порочния грях!

Живея във него и търся вратата,
която заключиха твойте ръце,
а ти си някъде там зад стената,
обливайки в сълзи твойто лице.

Ето! - задава се желязната птица.
Спуска се над платото пусто.
Жертва търси за свойта кралица -
съдница на хорското блудство.

Крясък гневен рязко разклаща
металите в глухите пространства.
Импулс в моето съзнание изпраща
плътната вълна на резонанса.

Спомени идват - отровни пеперуди.
Една от тях каца до мен.
Бе същата тази, която разбули
прегрешението държащо ме в плен.

Махни се оттук, не издавай
с крилата си нашто присъствие!
В живота ми отново не намесвай
наглостта на твойто безразсъдствие!

Тяло птицата стремглаво заснишава
привлечена от нейното движение.
Обречен усещам, че края наближава
и разбирам, че няма спасение.

Затварям очи в картината мрачна
и чувам зад мене някой шепти:
"Моля, господине, сложете колана,
самолетът скоро ще се приземи."